Дъжд 

Капки падат по тревата,

мокрят ми лицето,

къпят храсти и дървета,

пълнят малки езерца в калта.

Небето – сиво, мрачно,

мъгла танцува и прегръща.

Тежко чувство ме обгръща –

желая слънце, топлина,

но знам те са много надалеч –

февруари е сега!

И си мисля

защо е така –

когато навън е мрачно, сиво,

сърцето ми е тежко, мълчаливо?

Това е просто дъжд,

скоро ще отмине.

Вървя по калната пътека,

краката ми подгизнали,

вода тече от мене.

Ще си ида вкъщи – мисля аз,

но тогава

сякаш да ми кажат – Остани!

Сиви облаци се местят

да направят път

на слънчев лъч.

И в този момент –

цвят, светлина, красота,

навсякъде около мен –

дъга!

Красива, шарена дъга!

Колко е чудато – 

не харесвам дъжд

дори не го понасям.

Но ако не беше дъжда,

как бих могла аз да видя някога дъга?